Ф И Л О С О Ф С К И П Р И К Л Ю Ч Е Н И ЯМалка книжка, списана от децата в ЧПДГ “Къщата на Алиса и нейните приятели” 2003 – 2004 година Какво е философия за деца? /Вместо предговор/ АКО СИ ГОВОРИМ ЧЕСТНО, поне веднъж се е случвало да ви кажат – или да кажете на някого – “Я стига си философствал, ами прави това, което ти казвам!”. Тази типична, всекидневна ситуация крие особен смисъл: философстващият човек не прави просто така това, което му кажат, а мисли самостоятелно. Философстващият човек е свободен човек, който не търпи принудата, залагаща не на основания, а на сила. Какво всъщност искаме за нашите деца? ТОВА Е В НАЙ-ДЪЛБОКАТА СИ СЪЩНОСТ философски въпрос. И подобните на него – от “Как да избера играчките си?” или “Дали на животните им е интересно да разглеждат хора?”, или “Защо не мога да събирам майки, така както събирам картички?” до “Защо светът съществува?”, “Кои сме и накъде отиваме?”, “Защо съществува нещо, ако не е най–важното на света?”, “Всичко това наистина ли се случва, или е сън, измама?”. Въпроси, които всеки човек си задава в някой момент от живота си. И намерил отговор или не – продължава да живее. МИНА ВРЕМЕТО, когато философията се стремеше да дава готови – и уж верни отговори. В последна сметка всеки сам си отговаря и избира как да продължи по–нататък. Философия с деца работи именно с мисловните умения на децата, като държи сметка за техните емоции, начин на възприемане на света, за нещата, които децата ценят и в които вярват. Какво представлява часът по философия с деца? УЧИТЕЛЯТ ЧЕТЕ един епизод от новелата “Елфи”, представляваща измислени герои в реални ситуации. Децата следят текста според уменията си за четене и слушане. След това задават въпроси за онова, което ги е заинтригувало или озадачило, коментират онова, което им е харесало или не разбират. Учителят записва въпросите на дъската и след това започва дискусия. Децата споделят идеите, които имат по даден въпрос, привеждат основания за мнението си. Търсят погрешните заключения, изследват се възможните последици от алтернативните решения, правят се упражнения за класификация и типологизация, за работа с критерии и поправяне на грешките, научават се нови думички и как се “работи” с тях. Използват се ролеви и интелектуални игри, рисуване, поезия, музика. НО НАЙ–ДОБРИЯТ НАЧИН да разберете за какво става дума и доколко успешно е усвоено философстването, тази базисна културна техника, която прилагаме във всяка ситуация на избор, колебание и криза, са детските идеи и разсъждения. Нашата малка книжка, съдържа протоколи от проведени занимания по програмата “Елфи” през учебната 2003 – 2004 година. Участници в дискусиите са децата:
Протоколите записа, събра и подреди ДИМА ВЕЛЕВА Протокол от проведени занимания в периода 6 – 20 октомври 2003 г. Из “Елфи”, глава I, епизод 1 “Здрасти! Иска ми се да ви знаех имената. Страхувам се да ви попитам. Може би, ако аз ви кажа моето име, вие ще ми кажете вашите имена. Аз се казвам Елфи. Почти никога не питам никого за нищо. Не знам защо. Нямам добро основание. Просто се страхувам. …………А пък някои деца в групата са наистина много умни. Те имат отговори за всичко………Може би аз не съм толкова лоша…..”
Мирела – Защо Елфи се страхува да говори? София – Елфи срамува ли се? Да се страхуваш нещо лошо ли е? Марта – Защо според Елфи тези, които не знаят отговорите са лоши? Защо Елфи мисли, че не знае нищо? Дима – Наистина ли Елфи не знае нищо? Ники – Да се страхуваш добро или лошо нещо е? Мишо – Защо питането е нещо страшно? Иван – Какво иска да каже Елфи с това, че няма
добро основание? Дискусия по зададените въпроси и описание на нейното протичане. Дима – Мирела, защо зададе този въпрос? Мирела – Защото мисля, че Елфи не се страхува. Тя само се срамува. Сигурно не познава другите деца. Алекс – Как да не ги познава, щом като знае, че някои от децата са много умни. Дима – Според теб Мирела няма добро основание да прави това предположение. Алекс – Ами да, то е ясно. София – Според мен тя се срамува, че се страхува. Ралица – Според мен срам и страх не са едно
и също нещо. По молба на учителя, децата дават по три примера за ситуации, в които
може да изпитаме срам и такива за страх. СРАМ Да те обидят, че си малък. Да ти се карат пред приятели. Да застанеш пред майка си, след като си направил нещо лошо. СТРАХ Да не те смачка кола. Да не ти се карат родителите ти. Големите деца на площадката да не те набият. Да не ти се присмеят.
Ники – Да, но не ти тече кръв и си жив. Дима – Този страх, който ни обзема в описаните от вас ситуации, полезен ли е и защо? Преди да ми отговорите, ще ви разкажа една приказка за едни братя и тяхното премеждие в гората с една мечка, а вие след това ще ми помогнете да извлечем поуките от нея. Поука – Има случаи, когато страхът ни предпазва да не направим нещо лошо, от което да се срамуваме и нещо опасно, което да застраши нашия живот. Дима – Марта, а ти защо зададе този въпрос? Марта – Защото си мисля, че аз не съм лоша макар, че не знам много неща. Но и много работи знам. Дима – Марта със своя въпрос повдигна въпросите: “Какво значи да си умен? Какво означава да си лош?”
А/ Какви основания може да има Павел, за да каже: 1. Аз обичам да плувам. Грета – Може би защото обича водата. 2. Аз ходя всеки ден на училище. Карина – Защото така трябва. 3. Мисля, че Павлета и Михаил са брат и сестра. Георги – Познава семейството им. 4. Бас държа, че нашето семейство ще отиде на почивка през лятото на море. Алекс – Защото всяка година ходят на море. 5. Колата е в гаража. Мишо – Видял е че е там.
Ралица – Основанието на Мишо. Щом виждаш нещо, значи то е истина. Иван – Но миражите в пустинята ги виждаш, но няма и следа от вода и дървета. Ралица – Но в този пример не се говори за пустиня. Основанието е добро. Марта – Според мен основанието на Георги е добро основание. Всеки знае, че децата в едно семейство, ако са момче и момиче са брат и сестра. Дима – А основанието на Алекс? Силно или слабо е? Ники – Според мен не е много силно. Може на родителите им да им омръзне да ходят всяка година /на море/. Може да отидат в чужбина.
А/ Мислите ли,че това, което казват децата има /1/ добър смисъл, /2/ няма смисъл, /3/ просто има някакъв смисъл? 1. Ани казва: Мама ми купи нова рокля, защото ме обича. Грета – Това е добро основание, добра причина. Има добър смисъл. 2. Петьо казва – Обичам ягоди, защото от тях повръщам. Иван – Ако обича да повръща е добра причина и има някакъв смисъл. Мишо – Не вярвам някой да обича да повръща. Няма смисъл. 3. Димо казва: Знам, че утре ще вали, защото днес вали. Марта – Не е сигурно, може да грее слънце. Този пример прилича на онзи от упражнението за “добрите основания”. Може да се каже само, че има някакъв смисъл.
1. Котката трябва да е болна, защото непрекъснато бяга из двора. Ралица – Ако като бяга се блъска в дърветата. Мирела – Ако като бяга и много силно плаче. Карина – Ако никой не я гони. /след малко продължава/ Но тя може и сама да си играе без да е болна. Дима – Нека да обобщим: Силно или добро основание е онова, което е: Марта – Истинно при всички случаи или на което не може да се възрази. Ралица – Добри, силни основания са тези, които имат добър смисъл. Георги – Добри основания са тези, които имат добри причини. Протокол от проведени занимания в периода 1 – 20 ноември 2003. Из “Елфи”, глава I, епизод 2 Днес Симо казва: “Елфи почти никога не говори. Може би тя не е истинска.” Това показва просто колко много може някой да греши. Може би аз не говоря много, но аз мисля през цялото време. Мисля дори, когато спя. Аз не сънувам разни красиви сънища. Аз просто мисля, докато спя, за същите неща, за които мисля, когато съм будна. Снощи се събудих посред нощ и си казах: “Елфи, спиш ли?”. Докоснах очите си, те бяха отворени, значи не спя. Но това би могло да бъде и невярно. Може би човек може да спи с отворени очи. Тогава си казах: “В този момент аз мисля ли?” Наистина се чудя. И си отговорих: “Глупчо! Ако можеш да се чудиш, значи би трябвало да мислиш. А пък щом мислиш, тогава, независимо какво казва Симо, ти си истинска!” Въпроси към текста, зададени от децата: Ники – Защо Симо казва, че Елфи не е истинска? Има ли добри основания? Марта – Защо Елфи се буди нощем? Иван – Защо Елфи не е истинска? Дима – Какво означава да си истински? Мирела – Защо Елфи не може да говори? Георги – Защо Елфи се нарича глупачка? След гласуване, бе избран въпросът на Георги за начало на обсъждането. Георги – Щом ще обсъждаме моя въпрос, нека започнем с въпроса: “Какво означава глупав човек? Ники – Сърдит, в смисъл не е щастлив. Иван – Глупостта е нещо лошо. Който е глупав е лош човек. Дима – Нали знаете приказката за Иванушка глупака? В приказката той като лош човек ли е описан? Не – е – е /отговарят хорово всички/ Марта – Значи да си глупав не означава непременно да си лош човек. Мирела – Глупав е този, който е пиян. Карина – Глупав е този човек, който е прост и незнаещ. Елфи не знае и затова се нарича глупачка. Мишо – Но наистина ли е глупачка? Алекс – Ако го вярва и си мисли, че е глупачка. Дима – Могат ли децата да й помогнат и Елфи да започне да говори? Алекс – Трябва останалите деца да й обръщат внимание. Само на умните деца се обръща внимание. Дима – Аз непрекъснато ти обръщам внимание да не се разсейваш. Това мое внимание прави ли те по–умен? Алекс – Усмихва се, повдига рамене и клати утвърдително глава.
След гласуване равен брой точки получиха въпросите на Иван и Ники. Децата откриха самостоятелно общото и различното в двата въпроса. След припомняне на текста Иван преформулира своят въпрос: “Права ли е Елфи, че щом мисли значи е истинска?”
1. Може ли човек да мисли, че не мисли? Мишо – Ако мисли глупости. Марта – Той пак мисли, но мисли лоши неща. Моят отговор е “не”. 2. Може ли човек да мисли, че не е истински? Георги – Той си знае, че е човек, но ако не се държи правилно, може да си помисли че не е истински ученик например. А ученикът е човек. Марта – Ако излъжеш приятел, може да си помислиш че не си истински приятел. Ники – Както Елфи си мисли в началото, че не е истинска. Значи може да си го помислиш понякога. Дима – Има ли смисъл от това да си помислиш, че не си истински? След малка пауза спонтанно, без да се изчакват следват репликите:
3. Ако мислиш, означава ли това , че трябва да си “истински”. Георги – Само, че си човек, а не нещо друго. Голяма кукла например. Дима – Какъв да бъде нашият отговор на въпроса на Иван след направеното упражнение. Марта – Права е в някакъв смисъл, че е истински човек. Дима – Да мислим ли е важно преди всичко? Ралица – Много важно е и какво мислим. Ники – И как мислим. Ники подсказва със своя отговор, последващата упражнението философска игра.”Да поговорим наобратно” Припомнят се изводите от предишния час: Не е достатъчно само да мислим. Много важно е какво и как мислим.
“Защо децата толкова бързат да пораснат? – помисли си Елфи. Аз си харесвам да бъда дете. И не искам да пораствам докато не обмисля всичко, което се случва с мен …………. И живота ми не ме интересува толкова какъв ще бъде. Искам да зная сега какъв е. Искам да мога да мисля за него и да го изследвам, да го изучавам, както правя с тялото и ума си.” Въпроси към текста, зададени от децата: Иван – Какво означава да си пораснал? Ралица – Какво е порастването? Грета – До кога растем? Марта – Как да разберем, че сме пораснали? Георги – Защо Елфи се харесва, като дете? Алекс –Ако не успее да обмисли всичко Елфи ще порасне ли? Пък и какво е това “да обмисли”? Мирела – Защо Елфи не се интересува какъв ще й бъде живота? Аз искам моят живот да бъде хубав.
Марта – Какво е изследване? Мирела – Защо изследваме? Иван – Как изследваме? Марта – Каква е разликата между изследване и наблюдение? Ники – Кога изследваме?
Дейност: Наблюдение на обект тебешир. Изследване на обект тебешир. Децата работят по групи. Избират говорител на групата, който съобщава получените резултати от наблюдението и изследването.
Мишо – Когато се изследва едно нещо, се откриват повече неща за него. Дима – Откриваме повече свойства на предмета на изследване. Георги – Значи, ако искаме да знаем нещо повече за едно нещо не е достатъчно само да го наблюдаваме. Трябва да го изследваме. Марта – Елфи казваше, че иска да обмисли своя живот. Може ли да кажем, че тя иска да изследва своя живот. Ники – Така както ние изследвахме тебешира. Според мен – да.
Карина – Да си пораснал, означава да правиш неща, които сега са ти забранени. Ралица – Защо това да е главното? И възрастните не могат да правят каквото си поискат. Мирела – Аз си харесвам да съм дете, защото мога да си играя, да се забавлявам. Ралица – И възрастните се забавляват. Дима – Техните забавления като вашите ли са. Мирела – Нали това искам да кажа. Аз си харесвам моите забавления. Дима – А гримирането? Марта – Е, сега едва – едва. Трябва да пораснем. Грета – Аз питах до кога растем. Дали докато станем високи? Ники – Не. Трябва да станеш момиче, после майка. Грета – Аз и сега съм момиче, не съм момче. Ники – Но си дете. Любчо – Да си пораснал, означава че можеш да работиш и да получаваш пари. Марта – Ставаш и по-умен, но само ако си учил докато си растял. Иван – Хубаво е да си дете. Като пораснеш отговаряш за много повече работи. Дима – Да се върнем на въпроса на Алекс “Елфи ще порасне ли, ако не обмисли всичко?”. Какво означава думичката “обмисли”? Ники – Да обмислиш, означава да си помисли например, как да престане да се страхува, дали е добра и други такива работи. Георги – Ако не учи, ако не говори, ако само си седи и мисли без нищо да прави, ще порасте, но няма да бъде умна и няма да има приятели. Мишо – Ако не прави сега Елфи добри неща, животът й няма да бъде хубав като порасте. Марта – Значи е много важно какво правим днес, за да се сбъднат нашите желания. Протокол от проведени занимания в периода 01 – 20 декември 2003г. Из “Елфи”, глава I, епизод 5 “….Бях се отпуснала върху чина. Очите ми бяха затворени и полузаспала, сякаш сънувах: класната стая, пълна с големи сапунени мехури с цветовете на дъгата, а във всеки от тях стои едно дете от класа. Носехме се из стаята, докато пльок! Всички сапунени балони се спукаха и направиха един голям балон, със всички нас вътре, дори и с г-жа Траянова!…..” Въпроси към текста, зададени от децата: Ники – Как Елфи може да мисли, че всички деца от групата, заедно с г-жа Траянова са в един и същ балон? Мирела – За какво са балоните в класната стая? Грета – От какво се образуват балоните? Те вода ли са? Мишо – По каква причина Елфи е сънувала децата в балона? Алекс – За какво Елфи е сънувала такъв балон? Георги – Какво означава, че и г- жа Траянова е вътре в балона? Марта – По каква причина Елфи е сънувала, че децата първо са в отделни балони, а след това в един балон заедно с г-жа Траянова? Любчо – Защо всички деца обичат да си играят с балони и сапунени мехурчета? Ралица – Как може Елфи да заспи в училище? След гласуване бе избран въпросът на Марта за обсъждане
Дима – Марта, защо точно този въпрос те интересува? Марта – Мислех си, дали Елфи не се чувства изоставена от другите деца и затова си мечтае да е заедно с тях. Ралица – Но защо всяко дете преди това е било в балонче затворено? Мирела – Те се виждат, но не могат да си играят заедно. Мишо – Все едно ходиш си из парка, виждаш други деца, те си играят и говорят, но ти не си от тяхната банда. Дима – Какво трябва да направят Елфи и останалите деца, за да бъдат наистина в един общ балон? Грета – Да не се обиждат. Любчо – Да си помагат. Ники – Да бъдат приятели. Иван – Заедно да правят различни неща. София – Да не се правят на много важни, ако могат да правят нещо, което другите не могат. Георги – Ако това са условията, значи, че г-жа Траянова е не само учител, но и приятел на децата. Дима – Ако съдя по себе си – да. Аз ви чувствам като мои малки приятели.
Тайната на сапунените балони. Провеждат се различни опити, с които се демонстрират интересни природни закони. Протоколи от проведени занимания през м. януари 2004 год. Из “Елфи”, глава II, епизод 3 “……. Има много деца в нашата група, но групата е само една. Има много мисли в ума ми, но имам само един ум. Чудя се какво ли би било да имам повече от един ум. Дали ще ми трябват две глави? Просто не ми стига умът!…..” Упражнение по водещите идеи – Едно от много и много от едно. /Тези упражнения имат за цел да запознаят децата с някои проблеми на класификацията, а така също с моралните, естетическите и метафизическите причини за избора на едното или многото/ 1. Могат ли много букви да образуват една дума. – Могат, ако ги подредиш правилно. 2. Могат ли много думи да образуват едно изречение? – Могат, но също трябва да се спазват някакви правила. 3. Могат ли много пространства да образуват едно пространство? /малка пауза/ Марта – Например: стаи, коридори образуват една сграда. 4. Могат ли много зъби да образуват един зъб. – Не. 5. Могат ли много зими да образуват една зима? – Не. 6. Могат ли много времена да образуват едно време? – /Също пауза при този въпрос/ Ралица – Зимата, лятото, есента и пролетта образуват времето на една година; Ники – Денят и нощта образуват времето на едно денонощие. 7. Може ли едно лице да съдържа много черти? – Георги – Не – е – е, но си различен когато плачеш или когато се смееш. 8. Може ли един човек да бъде и добър, и лош? – Зависи, понякога си добър, понякога си лош. Мишо – За родителите си добър, а за някой който не те обича си лош. 9. Може ли да има поляна, която да няма една тревичка? – Не. Ако няма трева няма да се казва поляна. 10. Ако всички казват, че тази картина е красива, ти също ли трябва да кажеш, че е красива? Иван – Не винаги. Аз може да не я харесвам.
Протокол от проведени занимания в периода 15 – 30 януари 2004 г. Из “Елфи”, глава III, епизод 1 “…… Господин Директор, ще ни кажете ли днес за състезанието? – пита Стоян. Той е страхотен! Има куража да пита направо! Наистина, от нищо не му пука? – Ще ви кажа – отговаря Директорът. – Ще има две състезания. Победители в първото ще бъдат тези деца, които направят най-добрите разграничения………… ……. Пък аз си мисля: “Елфи, може би сега ти е малко по-ясно какво е разграничение, но съвсем не ти е ясно какво е добро разграничение” Въпроси към текста: Ники – Правилно ли постъпва Стоян, като пита направо Директора? Грета – Защо Елфи счита, че трябва децата да се страхуват от г-н Градинаров? Любчо – Защо директорът провежда състезание сред децата, а не учителката? Иван – Правилно ли постъпва директорът, като не казва на децата за второто състезание. Те как ще се подготвят за него? Мишо – Как можем да обясним на Елфи, кое е добро разграничение? След гласуване е избран въпросът на Мишо за обсъждане.
Съгласни ли сте със следните изречения? 1. Един добър начин да различим котка от куче е по имената, които им дават стопаните. Карина – Ами ако имат еднакви имена, как ще ги разграничим? Алекс – Ти викаш едно име, идват котката и кучето и като ги видиш ще ги разграничиш. Георги – Значи името не винаги е добро разграничение. 2. Един добър начин да разграничим котка от мишка е по звуците, които издават. Любчо – Да. Дима – С пълно изречение си обоснови отговора. Любчо – Според мен това е един добър начин, защото мишките не казват “мяу-у-у”. Ралица – Само хората са артисти и могат да играят котка или мишка. 3. Най-добрият начин да различим заек от куче е по размера на ушите им. Грета – Съгласна съм, защото кучето има по–малки уши от заека. Марта – Не е най-добрият начин, защото има кучета с дълги уши. Според мен, трябва да се каже по формата на ушите им. Мишо – Да, защото на всички кучета ушите са им клепнали, ако са дълги, а на зайците не. Дима – Нека да обобщим. Помислете и дайте предложение за отговор на въпроса: “Кога разграниченията са по–добри?” Любчо – Когато даваме пълен отговор. Ралица – Когато можем да изкажем правилно, това което мислим. Иван – Не само да е правилно, но и да е силно.Спомни си примера с имената. Протоколи от проведени занимания през м. април 2004 год. Из “Елфи”, глава IV, епизод 1. “…Той ни гледа. Ние го гледаме. Аз не дишам. Какво ли ще ни каже? Че състезанието няма да се проведе? Че учебната година свършва? Че всичко свършва?…..” Избран за обсъждане е въпросът на Ралица, свързан със цитираната част от обсъждания текст – “Елфи има ли добри основания да си мисли, че всичко свършва?” и допълнен от Марта с въпроса “Какво е край?” Упражнение: Кои от изброените неща свършват? /Всяко дете представлява определено нещо. Имат за задача да се прегрупират – в ляво застават тези, които са неща, които свършват, а в дясно – които не свършват. Всеки трябва да обоснове защо е заел определеното място./ Неща с край: Реките – Ники – На планетата има точно определен брой реки. Нощите – Марта – Всяка година има определен брой нощи. Котешките опашки – Мирела – Колкото са котките, толкова са и опашките. Алекс – А ако има котки с отрязани опашки, излиза че не си съвсем права. Планините – Грета – Има точно определен брой планини на нашата планета. Витоша – Карина – Планината Витоша е една. Роклята – София – Носиш я, носиш я и тя се скъса. Неща, които нямат край: Дните – Мишо – Слънцето изгрява и идва деня. Песните – Иван – Има хора и песните не свършват. Числата – Георги – Ако можеш да броиш, те не свършват. Космосът – Алекс – Той няма край. Времето – Любчо – То не свършва – ден – нощ, ден – нощ… Годините – Ники– С тях измерваме времето, а то не свършва.
Помислете: 1. Какви неща ще свършат, ако нещата които ви посоча свършат? 2. Какви нови неща могат да се случат в резултат на това? 1.Край на кравите. София– Край тогава и на млякото. Ралица – Край на много видове сладкиши. Мишо – Край на краварите. Иван – Ще се ползва млякото на други животни. 2. Край на колите. Мирела – Край тогава на катастрофите. Марта – Край на замърсяването на въздуха. Ники – Край на шофьорите. Ралица – Ще се измислят други бързи превозни средства. 3. Край на детската градина. Ники – Край на тези часове. Марта – Край на игрите в парка след часовете. София – Ще бъдем първокласници. Алекс – Ще се запознаем с нови приятели.
Дима– А аз съм щастлива, защото краят на нашите философски приключения е начало на други истории, на други приключения, които очакват моите малки приятели. |